Speak softly, love And hold me warm against your heart I feel your words The tender trembling moments start We're in a world, our very own Sharing a love that only few have ever known
Wine-colored days warmed by the sun Deep velvet nights when we are one
Speak softly, love So no one hears us but the sky The vows of love We make will live until we die My life is yours and all because You came into my world with love so softly love
Мълви ми, обич моя, нежно и ме прегръщай с трепетно сърце. Долавям мисли… мигове копнежност… Светът е цял във нашите ръце... Споделяме любов, а обичта известна на малцина е едва…
От слънчеви милувки сгрени пурпурно обагрените дни. Тъмни нощите са, кадифени, когато с мен си само ти.
Обич моя нежно ми мълви, освен небето никой да не чува... Клетвите любовни дето ми шептиш ще бъдат живи докато сънувам… Животът ми е твой, понеже изпълни моя свят с любов... тъй нежна...
If you've got love in your sights Watch out, love bites
When you make love, do you look in the mirror? Who do you think of? Does he look like me? Do you tell lies? And say that its forever? Do you think twice, or just touch and see? Ooh babe Ooh yeah When you're alone, do you let go? Are you wild and willin' or is it just for show? Ooh come on
I don't wanna touch you too much baby 'cause making love to you might drive me crazy I know you think that love is the way you make it So I dont wanna be there when you decide to break it No!
(love bites, love bleeds) Its bringin me to my knees (love lives, love dies) Its no surprise (love begs, love pleads) Its what I need
When I'm with you are you somewhere else? Am I gettin' thru or do you please yourself? When you wake up will you walk out? It can't be love if you throw it about Ooh babe I dont wanna touch you too much baby 'cause making love to you might drive me crazy Oh
Ooh yeah (love bites, love bleeds) Its bringin me to my knees (love lives, love dies) (love bites, love bleeds) Its bringin me to my knees (love lives, love dies) Its no surprise (love begs, love pleads) Its what I need
If you've got love in your sights Watch out, love bites Yes it does It will be hell
Ако срещнеш любовта, внимавай много, хапе тя.
Любиш ли се, в огледалото дали надничаш? За кого си мислиш? Той на мене ли прилича? Изричаш ли лъжливи думи, че вечна любовта е? Премисляш ли добре или пък просто си играеш?
Отпускаш ли душата, когато си сама? Дали си дива,страстна или е всичко на шега? О, хайде…
Мила, да те прегръщам силно не желая… Любим ли се, чувствам че ще полудея… Знам… ти мислиш си, че любовта това е… Не искам да съм там, решиш ли да я пропилееш. Не…
Любовта хапе, любовта кърви. Коленичил пред нея си ти. Любовта живее, любовта умира. Не се изненадвай, животът не спира. Любовта проси, любовта умолява. От нея се нуждая, тя ме спасява.
Когато с теб съм, при мен ли си ти? Справям ли се или ти се забавляваш? Когато се събудиш, ще си заминеш ли? Любов не би било, ако така я разпиляваш.
Мила, да те прегръщам силно не желая… Защото любовта ми с теб ще ме влуди накрая…
Любовта хапе, любовта кърви. Коленичил пред нея си ти. Любовта живее, любовта умира. Не се изненадвай, животът не спира. Любовта проси, любовта умолява. От нея се нуждая, тя ме спасява.
Ако срещнеш любовта, внимавай много, хапе тя. Да, това така е. Ад ще е. Да знаеш!
The day is gone when the angels come to stay And all the silent whispers will be blown away And lying in the corner a pair of high heel shoes Hanging on the wall gold and silver for the blues
One too many wasted sunsets One too many for the road And after dark the door is always open Hoping someone else will show
Someone is waiting behind an unlocked door Grey circles overhead empties on the floor The cracks in the walls have grown too long The slow hand is dragging on afraid to meet the dawn
One too many wasted sunsets One too many for the road And after dark the door is always open Hoping someone else will show
Денят полека се стопи щом ангелите слизат на земята. А шепотите, тихите мълви ще са издухани далеч от вятъра. Във ъгъла захвърлени лежат чифт обувки с ток висок. Закачени на зида висят за блуса злато и сребро.
Много пропилени залези на вятъра. Пропуснати прегръдки преди път. Смрачава се, отворена е все вратата, с вяра и очакване за някой друг.
Отключена врата… зад нея някой чака… Сиви кръгове отгоре се изливат… Растат все повече пролуките в стената. Разсъмва се и бавно сенките се сливат....
Много пропилени залези на вятъра. Пропуснати прегръдки преди път. Смрачава се, отворена е все вратата, с вяра и очакване за някой друг.
On a cloudy night I looked outside the window seeing faces disappear the wheels of time kept turning through endless days and nights I'm hiding my soul from the light
Holding on to the two sides of a coin I'm blinded by lies too late to return Late at night the fire starts to burn I'm a Prisoner of flames will I ever learn
We're falling in and outta love calling our hearts tears from heaven
chorus: Don't say goodbye Love is forever and I need you to stay
Don't say goodbye we're so strong together don't leave me this way
On and on we searched for Fool's Gold putting down the trigger of love Any chance we had is passing by just too late for another try
Lonely hearts lost fires in the night the end of our romance's in sight
Беше облачна нощта. Погледнах през прозореца навън, а в тъмното изчезваха лица. С нестихващ звън на часовника стрелките брояха нощите и дните. Душата си пазя от светлината …
Колебая се… дали да се обърна. Заслепен от лъжи е твърде късно да се върна. Среднощен огън ме гори… Пленник съм на пламъци и мрак… Дали някога аз ще узная…
Любим… разлюбваме… пак наричайки сърцата си сълзи от рая.
Не казвай сбогом, замълчи. Завинаги е любовта. Остани… до мен сега…
Не казвай сбогом ти, заедно сме силни двама, не ме оставяй тъй сама…
Непрестанно търсехме фалшивото, застрелвайки най- истинското- любовта… Шансът отлетя докато гоним дивото за следващ опит- твърде закъснях…
Самотни сърцата изгарят в нощта… Любовта ни приключва сега…
When I look into your eyes I can see a love restrained But darlin' when I hold you Don't you know I feel the same 'Cause nothin' lasts forever And we both know hearts can change And it's hard to hold a candle In the cold November rain We've been through this such a long long time Just tryin' to kill the pain
But lovers always come and lovers always go An no one's really sure who's lettin' go today Walking away If we could take the time to lay it on the line I could rest my head Just knowin' that you were mine All mine
So if you want to love me then darlin' don't refrain Or I'll just end up walkin' In the cold November rain
Do you need some time...on your own Do you need some time...all alone Everybody needs some time...on their own Don't you know you need some time...all alone I know it's hard to keep an open heart When even friends seem out to harm you But if you could heal a broken heart Wouldn't time be out to charm you
Sometimes I need some time...on myown Sometimes I need some time...all alone Everybody needs some time...on their own Don't you know you need some time...all alone
And when your fears subside And shadows still remain, ohhh yeahhh I know that you can love me When there's no one left to blame So never mind the darkness We still can find a way 'Cause nothin' lasts forever Even cold November rain
Don't ya think that you need somebody Don't ya think that you need someone Everybody needs somebody You're not the only one You're not the only one
Когато във очите ти погледна виждам любовта стаена. Когато, скъпа, те прегръщам не знаеш ли… усещам същото… Защото нищо вечно не е трайно. Сърцата се менят- и двамата го знаем. Трудно пламък на свещта гори щом леден ноемврийски дъжд вали. Преживяхме дълго време с теб, любима, опитвайки се болката да умъртвим.
Но идват винаги любимите и винаги си заминават те. Напълно никой не е убеден кой тръгва пръв във този ден. Само ако можехме да спрем времето да не отлита ден след ден… Бих могъл да дам покой и на ума знаейки, че само моя си била… Само моя…
Да ме обичаш ако ти желаеш, мила, любовта във теб недей стаява.. Или тръгвам си от теб сломен в ноемврийският дъжд студен.
Имаш ли нужда от време за себе си само? Имаш ли нужда от време да бъдеш сама? Всеки има нужда от време за себе си само… Не разбираш ли- и ти се нуждаеш да бъдеш сама?
Знам- сърцето отворено трудно остава дори когато приятели не те нараняват. Но ако можеш сърцето натрошено да сглобиш то времето не би могло да те плени…
Понякога се нуждая от време… за себе си само… Понякога се нуждая от време… съвсем сама… Всеки има нужда от време за себе си само… Не разбираш ли- и ти се нуждаеш да бъдеш сама?
И когато страховете се стаят, а сенките- все още тук са… дишат… Можеш ти да ме обичаш, зная, когато няма кой да обвиниш… Така че, забрави за тъмнината. Път все още можем да намерим. Защото нищо не е вечно на земята. Дори и студеният дъжд през ноември.
Не мислиш ли- от някой имаш нужда? Не мислиш ли- от някой се нуждаш? Всеки има нужда от някой до себе си… да… Не си единствена да знаеш! Не, не си само ти !
The valley green was so serene In the middle ran a stream so blue... A maiden fair, in despair, once had met her true love there and she told him... She would say... "Promise me , when you see, a white rose you'll think of me I love you so, Never let go, I will be your ghost of a rose..."
Her eyes believed in mysteries She would lay amongst the leaves of amber Her spirit wild, heart of a child, yet gentle still and quiet and mild and he loved her... When she would say... "Promise me , when you see, a white rose you'll think of me I love you so, Never let go, I will be your ghost of a rose..."
When all was done, she turned to run Dancing to the setting sun as he watched her And ever more he thought he saw A glimpse of her upon the moors forever He'd hear her say... "Promise me , when you see, a white rose you'll think of me I love you so, Never let go, I will be your ghost of a rose..."
Беше спокойна долината зелена Сред нея лазурен поток ромолеше … Красива девица, до край огорчена срещна там веднъж любовта и му рече: Изрекла бе тя: Обещай ми, когато роза бяла съзреш за мен да си мислиш, да не можеш да спреш… Толкова много аз те обичам да си тръгнеш не ще позволя. И на тебе се вричам: ще бъда на розата твоя- сянка, духа…
Мистерии, тайни- в тях вярваше тя легнала би сред кехлибарени листа… В гърдите и- сърце на дете, но див бе духа. И той я обичаше... все тъй хрисима, тиха, добра. Тогава изрекла бе тя: Обещай ми, когато роза бяла съзреш за мен да си мислиш, да не можеш да спреш… Толкова много аз те обичам да си тръгнеш не ще позволя. И на тебе се вричам: ще бъда на розата твоя- сянка, духа…
Когато всичко привърши, затича се тя... Танцувайки с последните лъчи на залеза… Докато той запечата завинаги лика съзрял я бегло насред пустите поля… И чу я- изрекла бе тя: Обещай ми, когато роза бяла съзреш за мен да си мислиш, да не можеш да спреш… Толкова много аз те обичам да си тръгнеш не ще позволя. И на тебе се вричам: ще бъда на розата твоя- сянка, духа…
