The valley green was so serene
In the middle ran a stream so blue...
A maiden fair, in despair,
once had met her true love there and she told him...
She would say...
"Promise me , when you see,
a white rose you'll think of me
I love you so,
Never let go,
I will be your ghost of a rose..."
Her eyes believed in mysteries
She would lay amongst the leaves of amber
Her spirit wild, heart of a child, yet gentle still
and quiet and mild and he loved her...
When she would say...
"Promise me , when you see,
a white rose you'll think of me
I love you so,
Never let go,
I will be your ghost of a rose..."
When all was done, she turned to run
Dancing to the setting sun as he watched her
And ever more he thought he saw
A glimpse of her upon the moors forever
He'd hear her say...
"Promise me , when you see,
a white rose you'll think of me
I love you so,
Never let go,
I will be your ghost of a rose..."
Беше спокойна долината зелена
Сред нея лазурен поток ромолеше …
Красива девица, до край огорчена
срещна там веднъж любовта и му рече:
Изрекла бе тя:
Обещай ми, когато роза бяла съзреш
за мен да си мислиш, да не можеш да спреш…
Толкова много аз те обичам
да си тръгнеш не ще позволя.
И на тебе се вричам:
ще бъда на розата твоя- сянка, духа…
Мистерии, тайни- в тях вярваше тя
легнала би сред кехлибарени листа…
В гърдите и- сърце на дете, но див бе духа.
И той я обичаше... все тъй хрисима, тиха, добра.
Тогава изрекла бе тя:
Обещай ми, когато роза бяла съзреш
за мен да си мислиш, да не можеш да спреш…
Толкова много аз те обичам
да си тръгнеш не ще позволя.
И на тебе се вричам:
ще бъда на розата твоя- сянка, духа…
Когато всичко привърши, затича се тя...
Танцувайки с последните лъчи на залеза…
Докато той запечата завинаги лика
съзрял я бегло насред пустите поля…
И чу я- изрекла бе тя:
Обещай ми, когато роза бяла съзреш
за мен да си мислиш, да не можеш да спреш…
Толкова много аз те обичам
да си тръгнеш не ще позволя.
И на тебе се вричам:
ще бъда на розата твоя- сянка, духа…
Няма коментари:
Публикуване на коментар